В средата на август, когато лятото е в своя истински пик морската сцена в Царево ще приветства Михаела Филева за един свеж концерт, подправен с мекотата на южния бриз и чудната гледка към пристанище Мичурин и квартал Василико.
1 3 . 0 8 . 2 0 1 9 / вторник /
Вход: с в о б о д е н
Начало: 20:00 часа

https://www.facebook.com/events/366562420698075/

Мъртвото вълнение е явление, при което водни маси се придвижват по посока от брега към морето под формата на подводно течение. Наблюдава се обикновено в заливи, където има плитчини. Когато вълните стигнат брега, по време на отлива им водата не може да се върне постепенно в открито море, заради пясъчните натрупвания (плитчини), които я спират. Налягането на водата в тесния пролив, свързващ лимана с морето, рязко се повишава. На това място се образува бързей, по който водата се устремява обратно в морето с голяма скорост (до 2,5-3,0 м/сек), сякаш образува река посред морето, перпендикулярно на брега.

Как се образува

Вълните достигат брега и се разбиват при пясъчните наноси (в светлосиньо на снимката), след което достигат до плажа. Оттам водата се връща обратно в морето по пътя на най-малкото съпротивление. Обикновено този път представлява дълбочина (в тъмносиньо на снимката) между две пясъчни плитчини. Течението е най-силно в областта на гърлото и отслабва, щом достигне главата по-навътре в морето.

Обикновено коридорът на рипа е тесен: 2-3 м и скоростта на течението е 4-5 км/ч. В този случай не е опасно. Но могат да възникнат мъртви течения с ширина до 50 м и дължина до 200-400 м, със скорост до 15 км/ч! Те са рядкост, ни все пак се случват.

Как да познаем течението и да не попаднем в него? Обръщайте внимание на следните сигнали:

1.Видим канал от по-буйни води, перпендикулярен на брега.

2.Крайбрежна зона с различен цвят на водата (напимер, наоколо водата е синя или зелена, а този участък е бял).

3.Участък с пяна, някаква морска растителност, балончета, който устойчиво се движи от брега към открито море.

4.Разкъсване в общата структура на приливните вълни (плътна редица от вълни, а по средата 5-10-метрово разкъсване).

Ако видите нещо от описаното, смятайте, че ви е провървяло, и просто не влизайте да плувате на това място. А ако не видите нито един от тези признаци? Това означава, че нямате късмет, защото 80% от опасните спонтанно възникващи рипове не се проявяват визуално.
Мъртвите вълнения се появяват около брега, затова не се къпете сами и не игнорирайте червения флаг на спасителя.

Ако все пак попаднете в мъртво течение, ето ПРАВИЛА ЗА ПОВЕДЕНИЕ:

1.Не се паникьосвайте!
Като се поддадем на паниката, ние се ръководим от инстинкта за самосъхранение, а не от разумни разсъждения. Ако знаете правилата за поведение при мъртво течение, вие от 100 случая в 100 ще се спасите.

2.Пазете си силите!
Не се борете с течението и не плувайте обратно към брега. За съжаление, това е безполезно. Трябва да плувате не към брега, а настрани, т.е. успоредно на брега. Ако рипът е тесен (до 5 м), вие бързо ще излезете от него.

3.Ако рипът е широк (20 м и повече), какво да правим?
Няма да ви е толкова лесно да се измъкнете, дори да гребете по правилата (настрани, успоредно на брега). Когато разберете, че не можете да се измъкнете, не се паникьосвайте, а се отпуснете! Работата е там, че това течение не е много продължително и след около 5 мин ще ви остави на спокойствие. След това плувайте 50-100 м встрани, а после към брега. Ако веднага поемете към брега, има опсност течението да се възобнови на същото място и вие да попаднете отново в него.

Важно е да помните следното:

1.Рипът никога няма да ви завлече на дъното.
Това не е водовъртеж или фуния. Всички мъртви течения на света дърпат от брега навътре в морето, но не и надолу към дъното!

2.Рипът не е твърде широк.
Обикновено ширината му не е повече от 50 м. Даже най-често е 10-20 м. Т.е., ако преплувате успоредно на брега буквално 20-30 м, ще почувствате, че сте се измъкнали.

3.Дължината на рипа също е ограничена.
Течението бързо отслабва, каналът свършва „работата” си там, където вълните достигат свояпик и започват да се разбиват. На езика на сърфистите това място се нарича „лайн ъп” (line up). Именно на това място сърфистите се опитват да яхнат идващите вълни. Обикновено това е на не повече от 100 м от брега.