Нестинарството в Странджа Нестинари в село Българи

Нестинарството в Странджа

07мар.

Нестинарският празник в Странджа се отбелязва по традиция в село Българи, което неизменно пази традицията от столетия. Селото е много специфично и заслужава да бъде посетено в ден различен от 3 юни, за да се усети тази атмосфера.  В региона името на селището се произнася „Ургури“, а местните жители „ургарци“.  Инересен и показателен факт е, че тук няма нито един жител от ромски произход.

Всяка година село Българи събира рекорден брой посетители. Празникът започва на 3 юни рано сутринта с камбанен звън и празнична света литургия в каменния храм на селото „Св. Св. Константин и Елена“. Иконите на Св. Св. Константин и Елена се занасят с музика до „Аязмото“, а нестинарският огън се запалва от ранния следобед.

През 2017 година е възстановена и традицията, на празника в селото да се проведат народни борби. На празника по традиция има високопоставени гости. През изминалата 2017 година гост бе президентът на Република България Румен Радев.

Абонирайте се, за да получавате актуална информация и новини за предстоящи събития, час, дата и място…

 

 

___________________________________

  • Нестинарството (на гръцки: Αναστενάρια) е древен езически ритуал, при който извършващите го танцуват боси върху жарава въглени. Разпространен е в Странджа, България и в северна Гърция. Вписан е в списъка за нематериалното световно културно наследство на ЮНЕСКО.

Нестинарството представлява танц с боси крака върху жарава. Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Св. св. Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил). Подготовката на събитието започва още от ранни зори с „обличане“ на нестинарските икони. Поставя се ярко червен плат, обшит със стари сребърни пари и украсен с цветя. Провежда се шествие из селото, а иконите се носят към аязмото на св. Константин от трима юноши, след което се провежда ритуално измиване на дръжките им. Привечер епитропа (църковен настоятел) и нестинарите отиват в параклиса св. св. Константин и Елена, след което вдишват тамяновия дим и се молят пред иконите. Тогава водата от извора се приема за най-лековита през годината. След като се свечери, пред параклиса идват всички хора от селото, както и музикантите – гайдар и тъпанджия. Изпълняват три специални мелодии в точно определено време. Първата се изпълнява по време на предвижването от параклиса до жаравата, втората по време на самото ходене по огъня, а последната се свири накрая, като носи наименованието „Костадинско“ хоро. След като иконите са осветени и селото е обиколено, нестинарите се прибират в параклис (наричан конак). Там се пазят иконите на Св. св. Константин и Елена и прекарват времето до вечерта и слушат непрекъснатото биене на тъпан, след което изпадат в транс. Достигайки жаравата с танца си, нестинарите навлизат в кръга с подвиквания. Носят в ръцете си икони, кърпи, кандила.В същото време на площада се пали огън, който се поддържа от най-стария нестинар или нестинарка (те обикновено са на възраст, при която вече не играят).

На свечеряване огънят вече започва да се разстила за жаравата. Тя е с диаметър около два метра и дебелина пет-шест сантиметра. В нея първи пристъпват най-старите практикуващи нестинари, които преди това обикалят жаравата три пъти, а след това я минават на кръст. Едва след това започва и истинският танц – нестинарките навлизат в огнения кръг с пронизителен вик. Те пресичат жаравата като натискат стъпалата си във въглените и продължават да викат. Танцьорите танцуват, държейки украсената с цветя икона на светите Константин и Елена. Нерядко изпадналите в транс правят предсказания. Постепенно танцът става по-бавен, движенията на нестинарите са по-спокойни и накрая танцът завършва. Когато приключи ритуалът, всички се хващат на Костадинското хоро за здраве.

В някои селища обичаят продължава два дни, като на втория ден отново се изпълнява ритуален обход. Юношите и иконата влизат във всеки дом, а на площада на селото се играе хоро. Нестинарите отново изпълняват своя танц на фона на обредна музика. На края на танца всеки от тях се прекръства три пъти, целува иконата и отива в параклиса.

Нестинарство се е практикувало само от „нестинарски“ фамилии, но имало случаи, когато в транс изпадали и някои от присъстващите на обреда.

Позвънете
Translate »